ИСТОРИЯ

Манастирът е възникнал до древното Аязмо недалеч от Асеновградското село Златовръх (в миналото се наричало с. Арапово). Според легенда мястото е било открито от гъркиня. Тя сънувала, че трябва да изкопае вода, с която ще може да излекува сляпото си дете. Владетел на земята в това землище, по онова време е бил Арап бей. Тръгвайки към местността тя е замолила селяните да и помогнат да изкопае извора, но за тази цел е трябвало да се вземи позволението на Арап бей. При първата копка на показаното от гъркинята място и излязла изворната вода преспивайки там и майката е миела очите на детето си и така чудото е станало. По това време Арап бей е имал любима ханъма която е била болна неизлечимо, той решава да я заведе до Аязмото там преспива и се излекува. Станал свидетел на чудото, в знак на благодарност дарява чифлика си намиращ се в територията на Аязмото. Тъй като извора е открит от християнка той е разрешил да се съгради манастир. Строежът на манастира е започнало през 1856г. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението и продължило до 1862 година.

Първоначалния манастирски комплекс е запазен почти без изменение. Освен традиционните култово, жилищни и стопански сгради. Специален интерес представлява триетажната кула, която е тясно свързана с името на известния в Родопския край Ангел войвода. И днес величествената осанка на наблюдателницата всява респект.

През 1859г. е основано шампарница и училище към манастира. Възрожденски полъх е допринесъл и за основаване на ново българско училище с около стотина ученици – българчета, на пълен пансион, за подготовка на български учители и свещенослужители. Изгряващ духовен лъч и чудо за онези далечни робски години. Араповският манастир е бил арена на борба на гръцките фанариоти. Манастирското братство е поддържало революционните идеи, Игуменът Архимандрит Гервасий Левкийски е основал таен комитет.

На север от кулата е главната църква ” Св. Неделя”. Три корабна, триконхален тип с четири свободни опори и едни куполен притвор със странични врати от север юг, украсени с каменни портици. По стил и съвършенство тя е сходна с главните църкви в повечето манастири около Асеновград, чийто прототип е главната църква в Бачковския манастир. Пари не са щадени за строителството е поканен видния със сръчните си ръце и творческите строителни хрумвания на Стойо Устбаши от с. Югово. За прототип е използвал Горноводенския манастир. Сборната църква ” Св. Неделя” е завършена през 1859г. Освен с изящния си каменен градеж църквата е забележителна с разнообразното стенописно богатство, изпълнило всичките вътрешни стени, сводове и купола. Основния иконостас и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов . Впечатляваща е иконописната украса на храма са изографисани от Първомайстор художник е Георги Данчов – Зографина (1846 – 1908г.) личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Зографът е пресъздал образите на Св. Св. Кирил и Методи (сцени от дейността им), заедно с учителя си Алекси Атанасов . Голяма част от илюстрираните тук сюжети, цикли и образи са свързани теми изтъкващи духовното развитие на българския народ, славното минало на българската държава и църква. Освен традиционните евангелистки сюжети и най – съществените от литературна гледна точка символични композиции, задължителни за стенописната украса но всеки християнски храм. Тук намираме житейски цикли наред с житиета на патрона на манастира ”Св. Неделя”, на родоначалника на монашеството Св. Атанасий и особено почитаната в този край Св. Параскева: на българския светец Иван Рилски, ”Св. Йоан Кръстител”. В първия регистър на южната и западната стена са фигурите на светци и патриарси: Евтимий и Йоаким Търновски, епископ Преславски, Теофилат Търновски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и др. Сцената „Св. Цар Борис се кръщава от Методий” е характерна за Зографа. Последната картина от цикъла е сцена на смъртта и погребението на Солунските братя. Селяните на стенописите са в характерните за този край носии и този цикъл се счита за уникален в нашата национална възрожденска живопис .

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средствата събрани от населението при игумена на манастира архимандрит Софроний. По време на Априлското въстание в манастира е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През Руско -Турската освободителна война 1877 – 1878 г. манастирът е опожарен, полусрутен от отстъпващите турски войски и в последствие наново възстановен.

Силно земетресение през 1928г. повредило църквата и стенописите, които са възстановени по- късно. През 1930 г. Николай Евров възстановява купола на църквата. Аязмото на манастира е изписано, като тук е повторена сцената „Св. Цар Борис І Михаил се кръщава от Методий”.

        Монаси живяли в Манастир ”Св. Неделя”