ПЛОВДИВСКА МИТРОПОЛИЯ

Манастир "Св. Георги Победоносец"

Манастирът „Св. Георги Победоносец” се намира до самото село Белащица, отстоящо на 12 км южно от гр. Пловдив, там, където от Тракийската низина започват да се издигат Родопите. Манастирът не е голям, но много уютен, сгушен сред прекрасната гора над селото.

Манастирът „Св. Георги Победоносец” е изграден от византийския военоначалник Никифор Скифи, който през 1014 г. в битката при Беласица планина (Македония) се явил неочаквано в тила на храбрия цар Самуил и с това допринесъл за победата на Василий ІІ, взел голяма плячка и много пленници. През 1018 г. императорът на Византийска империя, Василий ІІ, назначил своя пълководец Никифор Скифи за управител на тогавашната Филипополска област със седалище гр. Филипополис (сега гр. Пловдив). Богатите и плодотворни пловдивски полета се нуждаели от работници, които да обработват добре земята, за да изкарват повече блага за всички. Управителят Никифор Скифи се обърнал към императора Василий ІІ да му изпрати 15 000 от Самуиловите войници, пленени при Беласица планина. Императорът му ги дал, а те основали селото, което нарекли Беласица, а по-късно Белащица. Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650 г.) на юг от селото (сега се нарича Белащица), останки от която има близо до хилядолетен чинар. През 1020 г. на 1000 м. на юг от своя дворец Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на св. Георги Победоносец. Като малък Никифор Скифи се наричал Никалай – българин от Стара Загора. Като дете на 11 годишна възраст той бил отведен като роб в Цариград и обучен за византийски войник. Тридесетгодишен участвал в битката при Беласица планина като военачалник и заповядал да ослепят дори собствения му брат, за да не издаде българския му произход. Майката Венцислава била на 76 г., когато видяла този ужас, сторен на българите и големия й син Драгомир и изрекла думите: „Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго за това, което направи!”. Никифор Скифи разбрал за майчините думи, но не се разкаял. Отмъщението дошло над българоубиеца Никифор Скифи, убит на 22.12.1029 г. при Беласица планина, когато и византийската армия била победена. През 19 и 20 в. религиозни българи и гърци са достроявали и облагородявали сградите, двора и църквата на манастира. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комплекс от черква, параклис и жилищни и стопански сгради. В момента в него живеят три монахини и две послушници. На 6 май, празника на патрона на манастира, пред портите му се събират множество сергии и тълпи поклонници, но през останалото време е много тихо и спокойно. Посещението в манастира може да се съчетае с пикник или туристически преход, тъй като е обграден от широколистни гори с много поляни и потоци.

Калоферски манастир "Св. Богородица"
Манастирът е близост до Калофер (7 км североза­падно). След като се прехвърлим през хребета на Стражата се отделя път към р. Бяла река, който води до свещената обител. Срещу нас се изправя първенецът на Стара планина вр. Ботев.
Има данни за съществуване на манастира през 16, 17 и 19 век.
Три века манастирът живее в хубостта и спокойствието. Спомените разказват за кърджалийските нападения през 1799 г. и през 1804 г. Следва разруха. Калоферци отново възтановяват манастира през 1819 г. Освобожде­нието от турско робство го сварва разрушен до основи от турските пълчища - не остава камък върху камък. През 1880 г. тревненецът уста Генчо Кънев построява сегашната църква.
В близост до църквата е аязмото с малкия параклис "Св. Пантелеймон" - строен през 1825 г. Легендата казва , че неговата вода е излекувала слепотата на дъщерята на турски големец.
Манастирът не блести с картини и стенописи, няма резби върху олтара. Запазен е в този си вид - горд в лоното на Балкана заслушан в героичното си минало.

Калоферски манастир “Въведение Богородичнo”(девически)
Разположен е в западната част на гр. Калофер. Липсват данни за по-далечната му история. Според ръкопис (от 1863 - 1877 г.), той бил основан през 1700 г. от рилския монах Доротей. През кърджалийските погроми около 1800 г. е бил разсипван, но не е запустял напълно. В него е открито девическо училище в началото на XIX век.
Със съдействието на Найден Геров (консул в Пловдив) монахини от манастира събирали помощи в Русия. С тези средства през 1862 г. са изградени църквата и сградите за живеене. През 1877 г. по време на Руско-турската война, манастирът е ограбен и опожарен.
След Освобождението манастирът е обновен и разширен. В църквата привлича внимание иконата "Христос Богославящ" от неизвестен художник, иконостасната преграда и целия интериор.

ГОРНОВОДЕНСКИ МАНАСТИР “СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА”
На около 2 км югозападно от Асеновград и на 1 км южно от кв. Горни Воден на Асеновград, в дела Чернатица на Западните Родопи, се намира горноводенският манастир "Св. Св. Кирик и Юлита”. Построен е през епохата на Възраждането /14 в/ и е интересен паметник на българската архитектура. В архитектурно отношение манастирът представлява масивна двуетажна постройка, като в средата на двора се издига манастирската църква - покрита с каменни плочи сграда. През 1850 г. манастирската църква е тържествено осветена. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името "Св. Петка". По-късно бил възобновен и старият манастир.
През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. От средата на ХІХ в. манастирът става гръцки и едва от 1930 г. официално е отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. През 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-44 г. е превърнат в концлагер. След 09.09.1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи. Понастоящем манастирът е постоянно действащ и се използва като хотел.
 

Сопотски манастир "Св. Спас"
Манастирът е в края на града под героичния Балкан. В близост до него тече манастирската река. Този манастир е възпят от Иван Вазов в "Под игото" като място за така наречената свещена кражба. Самият манастир заема достойно място в книжовността и живопистта. През турското робство е опустошаван и съграждай няколко пъти. Съвременният манастир е строен в първите години след Освобождението през 1879 г. при игумена Рафаил.
В манастира е имало килийно училище, основано от йеромонах Никодим през 1737 г. Певческата школа е била прочута със сладкогласието на певците си. Летописът сочи, че тук е идвал народният просветител Неофит Рилски. През 1828 г. игуменът Партений е преписал "История Славяноболгарская".
Група учители и просветители от Сопот са издавали сатиричния вестник "Остен".
В Сопотския манастир "Св. Спас" Тодор Каблешков е произнесъл вдъхновени речи. Той е възтановил местния революционен комитет през 1875 г.
Най-забележителното събитие е подстригването на Васил Иванов Кунчев - Апостола Левски от Карлово за монах, като дякон Игнатий. Това е събитието от 07. 12. 1858 г. Неминало много време и той захвърлил расото на певницата в карловската църква "Св. Никола".
Манастирът е скривалище на Апостола.По време на Освободителната руско-турската война е опожарен, а манастирските сгради са разрушени. Така са заличени ценни икони и стенописи.
Зографът Георги Данчов (съратникът на Левски) зографисва в църквата "Свето Възнесение Господне". Манастирската камбана е дарение и е лята в гр. Крайова през 1875 г.

Сопотски манастир “Въведение Богородично” Метохът
Началото е към ХV в. Малката манастирска църква е полузарита в земята, без кубета и външен блясък. Метохът е в самият гр. Сопот (родното място на поета Иван Вазов). Тясна портичка ни отвежда в Метоха. До входа е триста годишната лозница. Пред нас се разкриват чардаците с килиите на монасите, а под тях е скривалището на Апостола - Васил Левски. Първоначал­но тук се построява параклис, по-късно е населен с монахини. Изграждат се жилищни сгради. Укривателката на Левски е монахинята Христина. През страшната 1877 година, когато е опожарен Сопот и Метохът , загива и тази юначна българка. Гробът и е зад църквицата.
В манастирската църквица са запазени стенописи и икони на дванадесетте апостоли, поставени във фриз. Храмовата икона "Въведение Богородично" е от неизвестен художник (1832 г.) .
Титанът на революцията Васил Левски е чест гост на манастира. Идвал е през портата и през дувара. Преданието разказва, че Апостолът преоблечен като монахиня, молейки се пред олтара на църквата, на вратата и са били заптиетата, които го търсят.
Манастирът е възпят от Иван Вазов като Радиното училище в "Под игото".

Бачковски манастир “Успение Богородично”
На 2 км. от с. Бачково, в близост до двупадов водопад се намира Бачковският манастир. Основан е през 1083 г. от византийския виден държавник грузинецът Григорий Пакуриян (Бакурияни) - доместник на византийските войски в Европа. Избрал е красивата теснина по р. Чая (Чепеларска) за спокойно място, където да построи манастира "Св. Богородица Петричка". Самият грузинец е съчувствал на българския народ. Сам Бакурияни е написал устава на манастира, който се намира в музея към него. В него изрично е отбелязал "да не се приемат лица за монаси от ромейски произход". Само писарят можел да е грък. Уставът е бил утвърден не от Цариградския Патриарх, а от Ерусалимския.
Манастирът няма същия вид, като при основаването - бил е многократно опожаряван и възобновяван. Останала е само костницата, която е двукатна сграда с интересна архитектура (намира се на 200 м. източно от манастира). На втория и етаж на една от стените има стенопис с лика на Цар Иван Александър и съпругата му, а на другата стена са образите на Григорий и брат му Аспасий.
Само три години след основаването на манастира в бой с печенезите загива Григорий край с. Беляково (недалеч от Пловдив) - 1086 г.
До края на XII в. манастирското братство (предимно грузинци) живяло самостоятелно. В пределите на Българското царство манастирът е влязъл през 1199 г. (след освобождаването на Родината от византийско робство).
Разцветът на манастира започва при Цар Иван Асен II и особено при Цар Иван Александър, който щедро дарил манастира, помогнал да бъде разширен, а монасите станали предимно българи (костницата).
Портретописецът над главата на стенописа на гръцки е написал: "Иван Александър, в Христа Бога, благоверен Цар и самодържец на българите и гърците".
Цар Иван Александър е покровител, дарител ктитор и възобновител - с една дума забележителен държавник. Дубровчанинът Петър Лукарич (XVII в.) дава паметна записка за костницата.
В трапезарията на манастира има една голяма мраморна плоча, направена от майстор Никола от Бачково (1601 г.), служеща за трапеза на монасите. Проучванията под мазилките откриха уникални стенописи. В тях се срещат образи на философи и писатели от античността (Сократ, Платон, Аристотел, Плутарх, Диоген, Аристофан) и сцени от Стария и Новия Завет. В трапезарията е открито едно скривалище. На фасадата на трапезарията има голяма фрезка от Йоан Иверопул (Иверопулец) - много талантлив грузинец. В костницата стените са украсени с осем ниши, покрити от сводести арки. В приземния етаж има четиринадесет гробници.
Манастирският музей е много богат с експонати, книги и др. В него се пази сабя от времето на Фридрих Барбароса (от Кръстоносния поход). Пази се ферманът от 1452 г., с който султанът дава права на монасите да извършват службата си. Интересна е иконата на Св. Богородица в черквата, която е донесена през 1310 г. от манастира в Каре - Грузия. Нейната сребърна рамка се състои от много нежни плетенички с медальони около образа. Вековете са я обвеяли като "чудотворна".
След падането на България под турско робство, тук вероятно е заточен Патриарх Евтимий. След него тук работи книжовникът Константин Костенечки.
Строеният манастир е разрушен от турците през XV или XVI в. Останала само костницата.
В притвора на черквата има рисунки от Захарий Зограф и неговите ученици.
В черквата "Св. Никола" пред входа на вратата е запазен стенопис от Захарий Зограф от 1840 г. –“Страшният съд" и много евангелски сцени (силно повредени).
През 1604 г. манастирът и съборената църква, изградена от игумена Партений, са възобновени.
Средните векове са богат период за писмовността в манастира. Огромни книжовни богатства са констатирани от френските пътешественици Пол Люсак и Дриш през 1706 г. Те твърдят, че двеста петдесет и три старопечатни книги и сто и три ръкописа са грижовно запазени от сто монаха.
Захарий Зограф е нарисувал игумена Матей и проигумена Ананий, но и самия себе си. Творбите са реалистични с ярко изразено социално значение.
Забележителна е панорамната рисунка върху стената на трапезарията, към двора на църквата, показваща "Изнасянето на чудотворната икона" от зографа Алекси Атанасов от Асенов град.
Музеят разкрива историята на манастира и изяществото в майсторите златари,медникари и иконописци.
Пристъпвайки по калдъръма към манастирската порта и тесния каменен свод ние влизаме в един почти квадратен двор, ограден с двукатни постройки. В средата на двора е съборната църква "Успение Богородично" (1604 г.) - еднокуполна, изградена от дялан варовик. До нея е прилепена малка църква "Светите Архангели Михаил и Гавраил". Тя е без приземие и е повдигната върху четири пиластъра. Южно извън манастира, има друга църква "Св. Никола", строена много по-късно (изящни стенописи).
В двора е разперило широко клоните си дървото Диаперус лотос (Джинджиф), донесено преди двеста години от Грузия. До черквата е израснала една столетна лоза.
През Възраждането манастирът е значителен център на просветителна и книжовна дейност.
 

Белочерковски манастир Св. Св. Петър и Павел
Намира се в летовище Бяла черква в Белочерковския рид на дела Чернатица на Западните Родопи, на около 25 км югозападно от Пловдив. Построен е на около 1650 м н.в. и е най-високо разположеният манастир в България.

Манастирът е основан през ХІ в. и е бил посветен на “Св. св. Козма и Дамян”. Разрушен е от турците по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Възобновен е през ХІХ в. (1883 г.), когато на манастира е дадено името “Св. св. Петър и Павел”. Понастоящем манастирът е постоянно действащ. През зимата на 2002 г. жилищните сгради изгарят при стихиен пожар.

Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, кръстовидна, без купол, с две конхи и е построена върху основите на старата черква, част от апсидата на която е запазена и до днес. Храмът е изцяло от бял ломен камък, давайки името на околната местност – Бяла черква.


Баткунски манастир "Св. Петър и Павел"
Недалеч от с. Паталеница на 3 км югозападно от с. Баткун, Пазарджишко, в полите на Родопите се намира Баткунския манастир.Създаден е някъде около XI-XII век. Свидетел е на помохамеданчването на Родопите през XVII и XVIII век.Спомените разказват за разделно време и опожаряване на обителта от потурнаците (поп Методи Драгинов).
Няколко години преди Априлското въстание е възстановен от местното население. Църквицата е еднокорабна , едноапсидна и безкуполна със специфичен градеж на стените строена през 1870 г.
Манастирът е посещаван от дякон Игнатий (В.Левски) по комитетски дела.Паметна плоча напомня , че това се е случило през 1872 г. Тук е творил и живял възрожденският зограф Станислав Доспевски 1867 г. Нарисувал е четири забележителни икони. Украсил е с рисунки стаята , в която е пребивавал. Нарисувани са портрети на йеромонах Герасим. През 18 век тук се е водила духовно-просветна дейност. В килийното училище са се учили 15 ученика. Запазени са писмени сведения за опожарявания през 1657 г. и 1774 г. от кърджалиите.
При разкопки са намерени римски монети.
През 1903г. край манастира е започнато строителство на вили за летовище (лет. Бяла Черква).

Манастир "Св.Никола" - край с.Калугерово, Пазарджишко
Върху десния бряг на р. Тополница, зад крепостните стени е построен манастирът - през XIII в. На 2 км. от манастира (под кр. Змейовец). Монасите от манастира създали селото Калугерово. Крепостта е предназначена да охранява изхода на р. Тополница (пролома).
На връх Илинден през 1419 г. зад стените на манастира намират закрила жителите на близките села, когато пълководецът Муса кеседжия - Яя паша ги опустошил. През XV в. била построена църква полупотънала в земята. Възродило се селото и занаятите. Манастирът е нападан няколко пъти от кърджалии - края на XVIII в. и началото на XIX в. Запазени са каменни плочи с имената на мъченици (Хаджи Никола, Хаджи Стойо от Панагюрище - 03.04. 1826 г.).
Тук се е укривал с четата си Бейко войвода роден в селото. Захари Стоянов описва интересни случаи в своите "Записки по българските въстания". През 1843 г. тук Татар Пазарджишкия еснаф е победил в битка турците. Тогава манастирът е бил здание на 2 ката с 50-70 стаи.
През 1871 г. (юли) идва Васил Левски. Основава революционен комитет в състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов, Теофил Бейков -учител. 1818 г. създадено килийно училище - манастирско.
Манастирът е средище на Априлското въстание. Георги Бенковски идва на 11.02. 1876 г. заедно с помощника си Панайот Волов (IV ревл. окръг. Пазарджик). Тук са заседавали заедно с дейци от околните села (Церово, Лесичево, Славовица, Динката, Карамусал, Щърково, Съртхарман и Дерехарман). Полагат клетва пред кръста на отец Кирил и револвера на Бенковски.
След Оборище и обявяване на въстанието цялото население на Калугерово се отправя към вр. Еледжик. Напуснати са горящите къщи. 19 калугерци са участвали в "Хвърковатата чета на Бенковски".
Отец Кирил след убийството на Бенковски е хванат и изтезаван. В софийската "Черна джамия" е малтретиран (натъкнат с пера, половината му брада е оскубана и единия мустак. На врата му е поставена торба с отрязаната глава на войводата). По-късно е лежал в цариградската тъмница с Кирил Ботев, Стоян Заимов и Никола Обретенов. През 1877 г. почива там.
В манастира има рилска попътна колона, мраморен римски саркофаг, старинни монети. В музея на обителта се съхраняват църковни книги, един тропар (украсен с фризове, заглавки и концовки). В двора има паметник на игумена - герой йеромонах Кирил.
Малката черква е изгорена заедно с иконостаса и иконите по време на Априлското въстание. Черквата е възобновена през 1906 г. (08.11.) от строителя П. М. Грънчаров. Има малки черковища - Св. Марина, Св. Петка, Св. Павел, Св. Пантелеймон, параклис "Св. Илия". Голямата нова църква "Св. Никола Мирликийски" е висока, еднокорабна, едноабсидна базилика с кула-камбанария над входния западен портал. Основният и камък е положен през 1898 г. В нея има голям дървен иконостас и владишкия трон. Иконите са от 1899 г. са в стила на Късното възраждане (8 броя от царския ред). Изрисувани са образите на Богородица Одигитрия от ляво и Христос Вседържател от дясно, Св. Никола, Архангел Михаил, Св. Димитър, Йоан Предтеча, икони на Йоан Златоуст и Св. Георги. Върху царските двери е рисуван Благовещението. Във владишкия трон е поставена голяма икона, Христос Пантократор на трон. Съхранена е икона на Св. Стилиян - покровител на децата (от 1900 г.). В манастира има чешма.