За  молитвата

Молитвата е беседа на човешката душа с Бога, тайнствен разговор с невидимия наш Небесен Баща. Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух : има ли молитва – духът диша и живее; няма ли молитва – за духа няма въздух, за него няма живот. Ала  истински се моли само оня човек, които вярва в благостта и всемогъществото на Бога и които има съзнание за своето душевно и телесно безсилие, за пълната своя зависимост от Творец –Промислител.

Сам Бог ни е заповядал и научил да се молим . Още в Стария Завет Той ни подканя: „Призови Ме в скръбен ден – и ще те избавя и ти ще  Ме прославиш.”(Пс.49:15)” Ще викнете към Мене и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя . Ще Ме потърсите от все сърце” (Иерем.29:12-13)

И Господ Исус Христос, за да ни предпази от всякакви беди и напасти, препоръчва ни да се молим винаги, като ни посочва главния предмет на нашата молитва – царството Божие, вечното наше спасение. „Бъдете будни и се молете, - казва ни Той – за да не паднете в изкушение”

Молитвата е най-силното средство, чрез което можем да изпросим Божията милост; тя е голямата сила, която не се задържа от нищо, минава небесата, издига се до самия престол на Вседържателя ,слиза даже до бездната на ада и оттам извежда на свобода затворниците.

За да бъде обаче молитвата ни успешна, да ни пренесе полза е необходимо:

            1.     Да с приготвим предварително за нея

(Сир.18:23), като се изпълним с благоговейни чувства и разположения, като бъдем дълбоко проникнати от мисълта , че ние – слабите, грешните и недостойни твари  –  ше  застанем пред  всемогъщия и  всесъвършенен  Бог , пред Когото благоговеят херувимите ,и ще беседваме с Него като с наш добър Баща.

2.     Да се молим с внимание и с разбиране на това, което говорим в молитвата си , т. е. да вникваме в  смисъла на думите, които четем и пеем. Никаква полза няма  от молитвата , която се извършва без внимание и разбиране.

3.     Да се молим с непоколебимата надежда ,че ще получим това, което просим . Това ни заповядва и св. апостол  Яков : ”Просете – каза той – и никак не се съмнявайте; защото , който се съмнява, прилича на морска вълна , издигана и размяната от вятъра ; такъв човек да не мисли ,че ще получи нещо от Господа ” (Як.1:6-7).

4.     Да се молим със сърце съкрушено и смирено и с чиста съвест. Само” Ще погледна – казва ни Бог – само смирения и съкрушения духом и на треперещия пред моето слово ” (Ис.66:2)

5.     Заедно с вярата , в нашата молитва трябва да проявим оше : търпение , постоянството и неуморимост. Чрез това ние ще се укрепим в благата надежда и ще направим себе си способни и достойни да приемем Божиите благодеяния . Бог понякога се бави да изпълни нашите просби но Той винаги в края на краищата ги изпълнява ако ние неотстъпно Го молим .Това виждаме от хананейката ,която със своето търпение и настойчивост измолила от Спасителя изцерение на тежкото болната си дъщеря (Мат.15:21-28)

Молитвата и постът , са две крила, чрез които нашите души се издигат от земята на небето – към Бог. И дълбоко поникнати от съзнанието за нашата душевна и телесна немощ ,нека винаги пред Бог в молитва изливаме душата си и откриваме тъгите си като ,след изпълнение на нашата просби, веднага Му отправяме и сърдечни благодарения , хваления и славословия на Неговото величие и преголяма милост към нас.

Нека и с молитва се обръщаме и към Пресветата Богородица ,най – усърдната пред Господа Бога застъпница за целия християнски род и към всички светии , благоугодили Богу и  обкръжаващи престола Му – те да ходатайствуват пред Господа  за нашето спасение, като подкрепим молитвите ни пред Него.