За християнския пост
Християнският пост е доброволно телесно въздържание, чиято цел е да се обнови духовният ни живот.
Според християнската антропология телесното и духовното в човека не са в изначално противоречие, но по-скоро двете заедно формират неговата цялост. Поради отдалечаването ни от Бога обаче, плътта лесно клони към различни обвързаности със земното и тленното, които наричаме страсти. Те пречат на душата в нейния естествен възвишен стремеж към нетлението и вечността, като я принизяват и сякаш насилствено я смесват със земната кал. Затова чрез поста ние ни най-малко не показваме презрение към тялото, а само му помагаме да преодолее страстите, за да се възстанови нарушената хармония с безсмъртната ни душа.
Съвършеният пост е пълното въздържане от храни. И понеже ние сме твърде несъвършени, Бог по Своята любов към нас ни е отредил: когато постим - да се въздържаме от животински продукти. Така постът е и полезен, и достъпен за всички. Освен това ни се предоставя възможността доброволно да преминем към по-строг пост, като свободна проява на духовния ни стремеж. По този начин обаче нито се натоварва съвестта на по-слабите, нито пък на по-ревностните се дава повод за възгордяване.
Въздържането от животински храни през поста не означава, че считаме животните (или някои от тях) за нечисти. Погрешно е да се мисли също, че християнството споделя вегетарианските практики и идеи на Далечния изток. Смисълът на това въздържание от една страна е, че животинските продукти са по-хранителни и временното лишаване от тях е „естествен” пост. Но то има и символичен аспект, изразяващ смирение и помирение. Постът символизира също така възстановяването на райското състояние на човека преди грехопадението, когато той имал за храна само растения (Бит.1:29).
Светите отци разграничават три духовни степени при храненето - аскетично, естествено и греховно. В първия случай човек става от масата леко гладен, което е доброволен подвиг. Във втория случай храненето е до насита, но не повече. Тогава то е добро и благословено, ако е съпроводено с вътрешно молитвено благодарение. В третия случай, когато преяждаме, изпадаме в греха на чревоугодието.
Да не забравяме примера на един от най-почитаните аскети на християнството, игумена на древната Синайска обител св. Йоан Лествичник. За него се е запазил споменът, че приемал всякакъв вид храна, но в крайно оскъдно количество. Така той едновременно избягвал и излишеството, и възгордяването.
За нас като неопитни е най-полезно и спасително да се придържаме към „златната среда”, т.е. да следваме в простота църковните предписания и да се пазим от своеволието. И пренебрежението, и неразумният подвиг са белег на едно и също нещо - гордостта, която е най-тежкият грях.

Някой въпроси и отговори:

1. Всяка ли сряда и петък през годината (без специално разрешение по църковния календар) са строг пост - без олио?

1. Всички среди и петъци през годината се разрешава риба, а когато се случат в постен период се яде растителна храна с олио. На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели - само хляб и вода.

2. Независимо от поста в който се намираме, всички недели и съботи ли се разрешава елей (олио) и вино с изключение на Велика събота преди Великден, която е строг пост?

2. Всички съботни и неделни дни през годината се разрешава елей и вино с изключение на Велика събота, в която се пази строг пост. Духовният наставник или изповедникът определя продължителността на строгия пост преди св. Причастие. В този период се допуска ядене на „елей и вино” единствено и само в съботни и неделни дни и в дните на дванадесетте Господски и Богородични празници.

3. Когато си в пост и се разрешава риба и не си се причастил, трябва ли да се яде риба и след това да продължиш поста и да получиш свето Причастие? Защото някои казват: „Докато не се причастиш не може да ядеш риба”, както беше в постите за Успение на света Богородица - на Преображение се разрешава риба и който не е получил причастие не може да яде риба.

3. През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Коледния пост и от 20 до 24 декември включително - постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за 14 септември. Безгръбначни животни: охлюви, миди, октоподи и др. такива - се считат за постни храни.
През останалите дни на Коледния пост, през Петрови пости и в сряда и петък (когато не са в постния период) се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците: Благовещение, Преображение Господне и Връбница.
През Сирната седмица постът се състои в това - да не се яде месо. Разрешава се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.  

4. Постил и спазвал поста, направил изповед, получава светите Дарове - Причастието даден богомолец и това съвпада с празник, на който се прави курбан, или свършват постите, може ли на този ден причастникът да участва в празника заедно с другите, да яде от курбана, да ползва олио. Защо се казва от някои свещеници „можеш да ядеш на другия ден”, други казват „може веднага”.

4. Педантични физиологични разсъждения по плът за опазването на св. Причастие в тялото отделят вярващия от духовния смисъл на единението с Бога. Съветвайте се с изповедника си.

5. Приемането на свето Причастие е голяма отговорност и огън за причастника. Как трябва да го съхранява през деня? Какво трябва да прави през този ден? Ако има храчки, трябва ли да ги гълта или изгаря? Какво трябва да бъде поведението му през деня?

5. В деня на приемането на св. Причастие веднага след това се разрешава да се яде всичко на празника, защото „кой пости, кога Младоженецът е с него”. В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина). Също такъв строг пост има и на 5 януари и 29 август. В тези два дни, когато се случат в събота или неделя се разрешава „елей и вино”.

6. Всеки труд е редно да получи възнаграждение и богомолците оценяват труда на своите пастири. Кога трябва да се даде лепта - след изповед или след като си се причастил?

6. Не е редно да се дава възнаграждение за изповед и причастие.

7. Ако определените от вярващите дни за курбан съвпадат със сряда и петък, трябва ли да се заколва жертвеното животно, което е обещано или трябва да се отложи за следващия ден, или на деня да се готви постно ястие без олио?
7. Курбан, когато се случи в сряда или петък, трябва да се приготви от риба или растителна храна с олио, защото в Православието смисълът на курбана е в храната и раздаването й, а не в убиването на животно.